Старобългарски речник
ѹтѣшьньнъ 
ѹтѣшьньнъ -ꙑ прил Успокоителен, утешителен еднѫ тѧ по естьстьвѹ поѫ. троцѫ же ѹпостасьнѫѫ ьтѫ. ѡе  сне. дше ѹтѣшьньн ТФ А 24 Изч ТФ Вж. при ѹтѣшьнъ Нвб