Старобългарски речник
ѹтѣшень 
ѹтѣшень -ꙗ ср Утешение, утеха; успокоение по ѹмъноженію болѣꙁнеі моіхъ. въ сръдьці моемь. ѹтѣшенѣ твоѣ въꙁвеселшѩ мѩ СП 93.19  бѫдетъ т стѣна крѣпъка. отъ лца вражѣ. камень тръпѣнью. ѹтѣшенью вна СЕ 92b 16 гі бже нашъ. ѹтѣшенье скръбѧщмъ. ꙇ плаѭщмъ сѧ ѹвѣтъ СЕ 57а 25 он бес цѣльбꙑ сѫтъ  беꙁ млост а с много мѣѭште ѹтѣшен  млостꙿ С 407.11 стꙑ же поѹааше ѧ съ ѹтѣшенмъ. глꙙ. не плштѹте л боте сꙙ ꙙда н ѹжасате С 570.14 СП СЕ С Гр παραμυϑία παράκλησις παραίνησις ѹтѣшен ѹтѣшенье Нвб утешение ОА Дюв ЕтМл БТР АР