Старобългарски речник
ѹтѣшат 
ѹтѣшат -ѹтѣшаѭ -ѹтѣшаш несв Утешавам, давам утеха, успокоение аꙁъ ѹбо водоѭ кръштаѭ вꙑ. грѧдетъ же крѣпле мене ... тъ вꙑ крьсттъ дхмь стꙑмь  огнемь ... мънога же  на ѹтѣшаѩ благовѣстъствоваше къ людемь М Лк 3.18А ꙇюде же сѫще съ неѭ въ домѹ. ꙇ ѹтѣшаѭште ѭ. вдѣвъше марѭ ѣко ѩдро въста ꙇ ꙁде. по не дѫ глѭще. ѣко детъ на гробъ. плаетъ сѧ тѹ М Йо 11.31 З А СК нѫ ѹтѣшате себе на въсѣкъ(...) дондеже дъⷩ нарцаетъ сѧ (...) да не ожесттъ сѧ етеръ отъ[...] лъстѫ грѣховноѫ Е 8а 12—13 ѡ вꙿсемь сѫщааго пеальна. пртѣкаѭщааго къ тебѣ. ѹтѣшаеш. сꙑ гі бже стнънꙑ. едноѧдꙑмь твомь сномь СЕ 32а 19—20 попекъ сꙙ о немошт ловѣьстѣ.  о братѣ поболѣвъ. въстав   ѹтѣшааше глагол҄ꙙ. вѣждъ ꙁѣло ꙗко можетъ господь въ пѹстꙑн҄ ѹготоват трепеꙁѫ С 291.22 ѹне естъ обьштеват самѣмъ съ собоѭ  по скрьбѣн семь ... л о нѣхъ кохъ напастехъ мже отълѫꙗетъ с отъ братѧ.  дрѹга дрѹгѹ ѹтѣшат оставлен ЗЛ IIа 7 Прич. сег. деят. като същ. ѹтѣшаѩ м ед [ὁ] παρακαλών Утешител, подкрепа, опора поношеніѣ пріаѣ дша моѣ страсті і жьдахъ же со мъноѭ поскръбітъ і не бѣ. ї ѹтѣшаѭшта і не обрѣтъ СП 68.21 Изч М З А СК Е СП СЕ С ЗЛ Гр παρακαλέω παραμυϑέομαι νουϑετέω εἰμὶ εἰς παραμυϑίαν Нвб утешавам ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА