Старобългарски речник
ѹтѣха 
ѹтѣха -ꙑ ж 1. Утеха, утешение горе вамъ богатꙑмъ. ѣко вьспрѩсте ѹтѣхѫ вашѫ. горе вамъ насꙑштен ѣко въꙁалете сѧ М Лк 6.24 З длъгослѹжью податель. благодшью давець. мѫжъствѹ подвжънкъ. лѣжѧ  въстаѩ съ тобоѭ. сѣдѧ  веселѧ срце твое. ѹтѣхоѭ стааго дха СЕ 92b 21 Образно. бѣ къ въ лмѣ. емѹже мѧ сѵмеонъ. ꙇ къ съ правъденъ  ьствъ. аѩ ѹтѣхꙑ ꙁдрвꙑ М Лк 2.25 З А СК Б 2. Помощ, подкрепа, закрила ѹстрьм сꙙ на вьнѫтрьн҄ї дворъ  вьлѣꙁе въ ꙗтъхѹльнцѫ. на братьѭ тѹ дѣлаѭштѫѭ. на ѹтѣхѫ довьлѣѭштаꙗ странꙿнꙑмъ С 565.22 Изч М З А СК Б СЕ С Гр παράκλησις Нвб утеха ОА НГер ЕтМл БТР АР Срв Утеха ж ЛИ Утешан м ЛИ Утешански ФИ СтИл,РЛФИ