Старобългарски речник
ѹтѹждт 
ѹтѹждт -ѹтѹждѫ -ѹтѹждш св Отчуждя, отстраня, отлъча ѹтѹждені бꙑшѩ грѣшьн отъ ложеснъ. ꙁаблѫдішѩ отъ рѣва глашѩ лъжѫ СП 57.4 Изч СП Гр ἀπαλλοτριόω Нвб Срв [от]чуждя, чуждя [се]