Старобългарски речник
ѹтрьн҄ь 
ѹтрьн҄ь -н҄ прил 1. Утринен, сутрешен слава. въ конецъ прїѩтъї. ѹтрьнімъ псалмъ двъ СП 21.1 отъ стражѩ ѹтрьнѩ до ношті. отъ стражѩ ѹтрьнѩ да ѹпъва іль на гѣ СП 129.6 ꙇ дажд намъ не бьдѧщеѭ мꙑслѭ. ꙇ трѣꙁвѧщемь сѧ помꙑшленемь. да не прѣѩт бѫдемъ тѧжъкомь съномь. нъ въꙁдвгн нꙑ на нощьнꙑѧ ѹтрънѧѩ мⷧтвꙑ СЕ 38а 12 ꙁгонтъ тѧ гь трѧсавце ютрънѣѣ. послѣдьнѣѣ ѩꙁе. хѹдоѹмънаа. ꙇ хѹдослаа СЕ 49а 6 2. Като същ. ѹтрьнꙗꙗ ж ед ἡ ἑωϑινή Утренна, утринно богослужение ътенꙗ ѿ евⷢ҇а ві. на ꙋтрьні. стаго птъка СК 99а 13 е(в)ћлⷺ҇. въскрⷭ҇ѣнаа ѹтрънѣа. недѣⷧ҇наа А 153b 11 на ѹтрьн҄ [дьнь], въ ѹтрьн҄ [дьнь] ἐπὶ τὴν αὔριον, τῇ ἐπαύριον, τῇ ἐπιούσῃ ἡμέρᾳ На следващия ден  на ѹтрьн шедъ ꙁьмь дъва пѣнѧѕа дастъ гостньнкѹ М Лк 10.35 по сътворен же комсѹ обꙑенꙑѧ поꙁорꙑ. повелѣ на ѹтрьн҄ дьнь првест раба божꙗ артемона С 226.9  на ѹтрьн҄ дьнь повелѣ сътворт конобъ.  вꙿложт вь нь пьцелъ  раꙁварт ї С 234.4 въ ѹтрън же день же естъ по параскевьћ. събрашѧ сѧ архере  фарсе. къ платѹ М Мт 27.62 З ꙇ въ ѹтрьн шедъшемъ мъ отъ втанѩ. въꙁ(а)лка М Мк 11.12 З на ѹтрьнѭѭ, на ѹтрьн҄хъ ὀρϑρινός, ἐν τοῖς ὄρϑροις Сутринта, по сутрешно време  съ врѣменемь етеромь. прѣвращаѩ сѧ. л на ѹтрънѭѭ. л на полѹдꙿне. л полѹнощ СЕ 54а 24 ѣще помьнѣхъ тѩ на постелі моеі. на ѹтрънѣіхъ поѹаахъ сѧ въ тѩ СП 62.7 ѹтрьн҄ дьнь ἡ αὔριον Утрешният ден, следващият ден не пьцѣте сѧ ѹбо на ѹтрѣ. ѹтрн бо день собоѭ пеетъ сѧ М Мт 6.34 З Изч М З А СК СП СЕ С Гр πρώιος ѹтрънь ꙋтрьнь ютрънь ѹтрнь Нвб утрен ОА ВА НГер БТР АР Срв утринен