Старобългарски речник
ѹтроII 
ѹтро нареч 1. Сутринта, на сутринта, на заранта онъ же отъвѣщавъ рее мъ. вееръ сѫщѹ глте. ведро ръмънѹетъ сѧ нбо. ꙇ ютро дьнесь ꙁменъ. ръмънѹетъ бо сѧ дрѧселѹѩ нбо М Мт 16.3 З ꙇ ммо ходѧште ютро вдѣшѧ смоковьнцѫ ѹсъхъшѫ с коренѣ М Мк 11.20 З ютро же пакꙑ прде въ црквъ. ꙇ вьс людье дѣахѫ кь немѹ. ꙇ сѣдъ ѹааше ѩ М Йо 8.2 З ѣко къ тебѣ помолѭ сѩ гі. ютро ѹслꙑші гласъ моі. ютро станѫ прѣдъ тобоѭ ѹꙁьрѭ СП 5.4 ї аꙁъ къ тебѣ гі воꙁъвахъ. ї ютро молтва моѣ варітъ тѩ СП 87.14 вовода глагола не многоглагол҄те. нъ ѹтро прстѫпвъше жьрѣте богомъ.  повелѣ ѧ вьвест въ темнцѫ С 70.10  ꙗко вдѣ ꙗко ѹтро въ тъ дьнь ѧт мѫтъ бꙑт. въꙁемъ роꙁвънꙑ ꙁвтꙑ тр на вꙑѭ своѭ въꙁлож С 125.2 2. Отрано, твърде рано, преждевременно їсплъніхомъ сѩ ютро мілості твоеѩ гі.  въꙁдрадовахомъ сѩ  въꙁвеселхомъ сѩ. во вьсѩ дьні нашѩ СП 89.14 М З ЗП СП С Гр [τὸ] πρωΐ ὄρϑρου αὔριον ютро Вж. при ѹтрѣ Нвб