Старобългарски речник
ѹтро
ѹтро ср Утро, сутрин, утрин сходъ ѹтрѹ  веерѹ ѹкрасіш. посѣтілъ есі ꙁемⷧѩ  ѹпо ѭ ѹмножілъ есі обогатіті ѭ СП 64.9 варсте о мої къ ютро. поѹт сѩ словесемъ твоїмъ СП 118.148 ꙃѣло ꙁа ѹтра λίαν πρωΐ Рано сутринта ꙇ ѕѣло ꙁа ѹтра вь еднѫ соботъ. прдѫ на гробъ М Мк 16.2 З А ꙁ ѹтра прходт ὀρϑρίζω Подранявам  вьс люде ꙁ ѹтра прхождаахѫ къ немѹ въ црквъ послѹшатъ его М Лк 21.38 З кѹпьно ѹтро ἅμα πρωΐ Рано сутринта, на разсъмване подобъно естъ цсрстве небеское. лвкѹ домовтѹ. ꙇже ꙁде кѹпъно ѵтро. наѩтъ дѣлателъ вноградѹ своемѹ М Мт 20.1 З А къ ѹтрѹ περίορϑρον На [към] разсъмване, на [към] зазоряване да не просто бо насъ прѣтекѫтъ. дьн сего ѹдеса. мѣсꙙꙿно ѹбо бѣаше.  само то къ ѹтрѹ.  веденъ бꙑстъ съвꙙꙁанъ рѫкама С 431.17 ѹтро ꙁаѹтра τὸ πρὸς πρωΐ От ранно утро, от ранни зори бъ посрѣдѣ его не подвіжтъ сѩ. поможетъ емѹ бъ ѹтро ꙁа ѹтра СП 45.6 ѹтро пробрѣꙁгѹ ꙃѣло πρωῒ ἔννυχα λίαν Призори, на зазоряване; още по тъмно ꙇ ютро пробрѣꙁгѹ ѕѣло. въставъ ꙁде съ  де въ пѹсто мѣсто. ꙇ тѹ молтвѫ дѣаше М Мк 1.35 З ѹтрѹ бꙑвъшю πρωΐας γενομένης След като се съмне; след като се зазори; на сутринта; на зазоряване ютрѹ же бꙑвъшѹ. съвѣтъ сътворшѧ вьс архере  старьц людьсц на са. ѣко ѹбт  М Мт 27.1 З А СК ѹтрѹ же абе бꙑвъшю. ста с пр брѣѕѣ. не поꙁнашѧ же ѹенц ѣко с естъ М Йо 21.4 З А ѹтрѹ же бꙑвъшѹ. въ тъ дьнь повелѣ ꙁвест ѧ с темнцꙙ.  првест С 76.1 ѹтрѹ же бꙑвъшꙋ прдоста неьстваꙗ мѫтел҄ꙗ С 79. 11 ѹтрѹ же бꙑвъшѹ вьс сьндошꙙ сꙙ крьштен.  прмъ блаженꙑ хлѣбъ С 236.6—7 М З А СК СП СЕ С Гр πρωΐα ὄρϑρος ютро ѵтро ꙋтро Нвб утро ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА ЕА