Старобългарски речник
ѹтомт 
ѹтомт -ѹтомлѭ -ѹтомш св Измъча, изтерзая  сьпрѣбꙑваатъ съ лкꙑ акꙑ ловѣкъ вꙙште трї десꙙтъ лѣтъ. обьходꙙ градꙑ  вьс. благодарьствꙙ вьсꙙ ѹтомьнꙑѧ дꙗволомь.  потомь пргваждатъ сꙙ на дрѣвѣ крьстьнѣѣмь. страждꙙ мръскааго рад съпасенꙗ С 11.10 Изч С Гр καταπονέω Нвб утомя остар ВА