Старобългарски речник
ѹтворт 
ѹтворт -ѹтворѭ -ѹтворш св Подредя, наредя; приготвя прде хс  нꙑнꙗ тъ жде. же трепеꙁѫ онѫ ѹтвор. с  нꙑнꙗ сѭ ѹтвара. не бо стъ ловѣкъ творꙙ прѣдълежꙙштаа. бꙑт пльт  крьв хрстосовѣ С 420.13—14 Изч С Гр διακοσμέω Нвб Срв [съ]творя, [съ]творявам