Старобългарски речник
ѹтварь
ѹтварь
-
ж
1. Украшение, украса
свѣтъло вьсе лце слно покаꙁаѧ. ѫꙁꙑ облежꙙштꙙ на н҄емъ. акꙑ ѹтварь многоцѣнꙿнѫ мꙑ на себѣ веліааше радовааше сꙙ
С
105.19
ꙗкоже аште ръвънѹте женамъ. прѣмѣнте ѹтварь ѭже обложен сте. млостѭ обложвъше сꙙ
С
447.6
Образно.
каꙗ ѹбо се равъна бѫдетъ ьсть. не бо нъ аште ꙁлатомъ съставьна т бꙑшꙙ ѹста бꙑла. каменмъ ьстънꙑмъ не тольма сꙙ бꙑшꙙ свьтѣла. ꙗкоже нꙑн҄ꙗ ѹтварѭ кротостьноѭ освѣштама
С
380.20
2. Свят, вселена
дьньсь мала ѹтварь въ ѹтвар състав сꙙ. дьнесь кръмнкъ ловѣьскъ. добраꙗ ѹсел҄енꙑѧ првесла. жвотъ вьсѣхъ. жвотъ старѣшньствѹѩ
С
429.11
аꙁъ н дноѧ же внꙑ обрѣтаѭ вь н҄емь. не тꙑ тъьѭ ѡ плате. нъ н ждове нъ н слѣп. н мрьтв н сльнце н лѹна. н ѹтварь. н правьдьн вьс. пророц мѫенц
С
433.20—21
Изч
С
Гр
κόσμος
Нвб
утвар
книж
остар
ОА
ВА
БТР
АР
РРОДД