Старобългарски речник
ѹтапат 
ѹтапат -ѹтапаѭ -ѹтапаш несв Потъвам, давя се, удавям се вдѧ же вѣтрꙑ крѣпькꙑ ѹбоѣ сѧ. ꙇ наенъ ѹтапат воꙁъп глѧ. г спс мѧ М Мт 14.30 З А Б ꙇ абе повелѣ мъ съ. ꙇ шедъше дс нест. вьндѫ вь свнѩ. ꙇ ѹстръм сѧ стадо по брѣгѹ въ море. бѣ же хъ ѣко дъвѣ тꙑсѫшт. ꙇ ѹтапаахѫ въ мор М Мк 5.13 З Изч М З А Б Гр καταποντίζομαι πνίγομαι Нвб Срв утопя ОА