Старобългарски речник
ѹсѣщ 
ѹсѣщ -ѹсѣкѫ -ѹсѣеш св Отсека, отрежа ꙇ аште десна твоѣ рѫка съблажнаатъ тѧ ѹсѣц ѭ.  връꙁ отъ себе. ѹнѣе бо т естъ да погꙑблетъ еднъ ѹдъ твохъ. а не вьсе тѣло твое детъ въ ћеонѫ М Мт 5.30 З хоштѫ да м дас ѹсѣенѫ на бл҄юдѣ главѫ. ꙇоана крьсттел҄ѣ З Мк 6.25 ѹсѣенъ бꙑт τελειόομαι, κρούομαι, ἀποτέμνομαι Бивам посечен [обезглавен] въꙁдвгъ о сво на небо благослов бога.  прѣкръствъ сꙙ протꙙгнѫ вꙑѭ своѭ  ѹсѣенъ бꙑстъ.  съконьа мѫен сво С 14.22—23 ѹсѣенъ же бꙑвъ стнънꙑ дѣлател҄ь хвъ. лежааше на ꙁем акꙑ свѣтъла ꙁвѣꙁда съ небесе на ꙁемл҄ѫ пршьдъш С 62.3 прѣклонвъ колѣнѣ.  вꙑѭ протꙙгъ. въ добрѣ сповѣдан. ѹсѣенъ бꙑстъ. на славѫ  хвалѫ хсѹ богѹ нашемѹ С 119.11 Изч М З С Гр ἐκκόπτω Вж. при ѹсѣкнѫт Нвб