Старобългарски речник
ѹсѹгѹбт 
ѹсѹгѹбт -ѹсѹгѹблѭ -ѹсѹгѹбш св Удвоя, умножа ѹсѹгѹбте ѹбо радость. ꙗко тацѣхъ отрокъ бꙑсте отроц. же же  старьц не вѣдомо бꙑстъ. богомь наѹен въсхвалшꙙ С 325.4 Изч С Гр διπλασιάζω Нвб усугубявам [се], усугубя [се] остар ВА РРОДД