Старобългарски речник
ѹстѫпт 
ѹстѫпт -ѹстѫплѭ -ѹстѫпш св Отстъпя, оттегля се [образно] вѣстъ бо то  сльнце. того бо рад  ѹстѫп да ношть въ дн сътвор. вѣстъ бо то  ꙁемьꙗ того бо рад прос мѣста ѹбѣжьнааго С 503.16 Прен.Откажа се, отрека се. не бо нтоже троцꙙ охѹдѣ. л ѹстѫптъ кол.  прсност. л обьштъства  цѣсарьства. не бо ꙗко ловѣкъ бꙑстъ снъ бож С 328.1  вждъ рѫцѣ мо. тебе бо рад прходъ к тебѣ. тебе рад пакꙑ прстѫпхъ. отьн҄ѫдѣже не ѹстѫпхъ бъшьѭ божьствомъ. тебе рад рѫцѣ мо с къ гвоꙁдмъ прложхъ С 503.2 Изч С Гр ἀφίσταμαι ἀναχωρέω παύομαι Нвб устъпя, уступя остар ВА