Старобългарски речник
ѹстꙑдѣт сѧ 
ѹстꙑдѣт сѧ -ѹстꙑждѫ сѧ -ѹстꙑдш сѧ св 1. Засрамя се, посрамя се да постꙑдѩтъ сѩ  съмѩтѫтъ сѩ вьсі враѕ моі. въꙁвратѩтъ сѩ  ѹстꙑдѩтъ сѩ ѕѣло вьскорѣ СП 6.11 л ꙇꙁ гроба долъскааго. л отънѭдѹже вѣмъ  не вѣмъ. ѡтъ ꙁнаемꙑхъ. ꙇ не ꙁнаемꙑхъ. ѡтъ сѫмьнѣнꙿна мѣста. ѡтълѫ сѧ ꙇ отъдѣл. ѹстꙑд сѧ. ѡбраꙁа обраꙁоваанааго. рѫкоѭ бжеѭ СЕ 54b 19 2. Побоя се, изплаша се, смутя се глетъ же свщенꙑ къ немѹ. ѧдо не ѹстꙑд сѧ лца ла. т пота ꙿто сѫщее вь тебѣ. вꙿсѣ бо обнажена сѫтъ прѣдъ ома бжма СЕ 68а 4 толка ꙁнаменꙗ бꙑшꙙ.  толка ѹдеса.  нъсоже сꙙ отъ тѣхъ ѹстꙑдѣшꙙ ждове С 443.3 Изч СП СЕ С Гр καταισχύνομαι αἰσχύνομαι αἰδέομαι Нвб устидя се остар ВА