Старобългарски речник
ѹстрьмл҄ень 
ѹстрьмл҄ень -ꙗ ср 1. Устремяване, устрем; стремително движение стꙑ же слꙑшавъ глаголꙑ тꙑ.  въꙁдѣвъ рѫцѣ на небо.  молтвѫ сътворвъ. де на сьрѣтень юньцѹ. на хлѣвнахъ же стоѧшт. вдꙙште го ѹстръмьн къ юньцѹ. млѹѭште правьднааго. ставьꙗхѫ  гласꙑ. ѹклонт сꙙ гнѣва  въꙁбѣшеньꙗ юньа С 566.8 Стремителност, неудържимост, бързина. ꙁвѣрꙿ же ѹстрьмьꙗше сꙙ къ манастꙑрѹ. да съконьатъ повелѣно. сълѹаѭшт же сꙙ на пѫт. вдꙙште ꙁдалеа. съ велкꙑмъ ѹстрьмьнмъ тееньꙗ прходꙙштъ. мнꙙште на ꙁѣден мъ прѣдълежат С 558.18 Порив, влечение. ꙇ дажд намъ стꙑнѭ твоѭ. слꙑшат въ страсѣ твоемь. ꙇ ꙁбав нꙑ отъ вꙿсего темъна  нощънааго страстотръпѣ. ѹстав ѹстръмⷧенѣ страст СЕ 38а 4 2. Ярост, гняв подъкопавꙿше стѣнѫ ноштьѭ. вьлѣꙁошꙙ въ манастꙑрь.  вса съкрѹшвꙿше.  вьсьде поскавъше  нсоже обрѣтъше. на сꙙ обратшꙙ нестово ѹстрьмьн С 557.28 длъжънъ сꙑ мьштен маловрѣменьно въспрѧт. нъ ѹстав ѹстръмьнь то. да не вьꙁмьꙁдьꙗ трѹднааго. рекꙿше црьствꙗ вѣьнааго лшш сꙙ С 558.11 Възмущение, негодувание. да вь рѣкахъ прогнѣваш сꙙ г. л вь рѣкахъ ꙗрость твоꙗ. л въ мор ѹстръмьн тво. же бо отълѫвъ сꙙ отъ насъ акꙑ вода раꙁлꙗ сꙙ С 76.29—30 рѣьна ѹстрьмл҄еньꙗ τοῦ ποταμοῦ τὰ ὁρμήματα Буйни реки, буйни потоци въшюмѣшѩ  съмѫтішѩ сѩ водъ іхъ. съмѩсѩ сѩ горꙑ крѣпостъѭ его. рѣъна ѹстръмленьѣ веселѩтъ града бжіѣ. стлъ естъ село свое вꙑшьнеі СП 45.5 Изч СП СЕ С Гр ὅρμημα ѹстръмленье ѹстръмлене ѹстрьмьнь ѹстрьмьн ѹстръмьн ѹстръмьнь Нвб устремление книж остар ВА Срв устрем м устремност, устременост ж