Старобългарски речник
ѹстрот сѧ 
ѹстрот сѧ -ѹстроѭ сѧ -ѹстрош сѧ св 1. Простя се с някого; сбогувам се помꙙнѫхъ тꙙ  вьпсахъ тво мꙙ съ сѫштїм съ тобоѭ прьво мѫенкꙑ. тꙑ же с пожал мꙿже послѣжде въꙁъванъ с. нъ мноꙁѣхъ старѣ бѫдеш. нъ шедъ ѹстро сꙙ съ ѫжкам свом.  пршъдъ мѫен прїмеш въ команѣхъ С 16.5 2. Помиря се слꙑш бо то рее гда прносш даръ с на трѣбште. т тѹ помꙙнеш горѣ стоѧ ѹ трѣбшта. ꙗко братъ тво матъ на тꙙ нѣто. остав даръ сво.  шъдъ ѹстро сꙙ съ братомъ. ꙿто глагол҄еш. оставьѭ л е рее сьмренꙗ бо да съ братомъ  с жрътва С 422.30 ѹстрот сѧ самъ ἀντικαϑίστημι ἐμαυτόν Подготвя се, приготвя се любꙙ же жꙁнь съпаде сꙙ. беꙁаконꙿновавъ вътъште. а стражь гда вдѣ го ѹклон҄ьша сꙙ.  въ бан҄ѫ текꙿша. вь мѣсто отъбѣгъшааго. самь сꙙ ѹстролъ.  съвръгъ рꙁꙑ къ нагꙑмъ сꙙ прмѣс С 93.19—20 Изч С Гр συντάσσομαι διαλλάσσομαι Вж. при ѹстрот Нвб