Старобългарски речник
ѹстро 
ѹстро -ꙗ м 1. Правилник, устав; закон не ꙁамѹдвъ же цѣсарь съборъ епскѹпъскꙑ сътвор. о право вѣрѣ ѹтврьдтъ. нк҄ескѫѭ вѣрѫ.  поставт въ къснꙙтн҄ градѣ епскѹпа.  дат ѹстро свꙙтꙑмъ црькъвамъ вьсѣмъ людемь С 201.5 2. Разбиране, убеждение; мироглед  много спѣшен сътворвъ. на свꙙштен пршъдъша. прнѹд прт  цѣловат. же патрархъ бесѣдовавъ сь н҄мь.  въꙁлюбвъ го дѹховьнꙑ. раꙁѹмъ же  ѹстро  сладькѫѭ бесѣдѫ. вь ьст мѣаше вьса лѣта патраршъства свого С 288.19 3. Ред, изправност; праведност  съгрѣшьш гѹ просмъ простꙑн҄ѫ вам вьꙁꙙт. прохъ лѣтъ въ ѹстро.  въ говѣнї  въ страсѣ. ѹкрѣпл҄еномъ бꙑт С 67.27 Изч С Гр κατάστασις διόρϑωσις Нвб устрой ’план’ остар ВА Дюв Срв устройство ср ОА НГер ЕтМл БТР АР