Старобългарски речник
ѹстрашт сѧ 
ѹстрашт сѧ -ѹстрашѫ сѧ -ѹстрашш сѧ св 1. Уплаша се, изплаша се тѹ ѹстрашішѩ сѩ боѣꙁньѭ іже не бѣ боѣꙁні. ѣко гъ въ родѣ праведънꙑхъ СП 13.5 гь просвѣштенье мое  спітелъ моі кого сѩ ѹбоѭ. гь ꙁаштітітель жівотѹ моемѹ отъ кого сѩ ѹстрашѫ СП 26.1 ї наставі ѩ на ѹпъваніе і не ѹсташішѩ [!] сѩ. ї врагꙑ їхъ покрꙑ море СП 77.53 ѡтъ ꙁапрѣщеньѣ твоего побѣгнѫтъ. отъ гласа грома твоего ѹстрашѩтъ сѩ СП 103.7  послѹшанꙗ отъ вьсѣхъ просꙙштѹ. свободьномъ гласомь дрьꙁо мѫжьскꙑ. нкакоже ѹстрашвъше сꙙ о прѣтмꙑхꙿ. вь срѣдѫ вьлѣꙁъше крьстꙗн сам сꙙ нарекошꙙ С 86.3 стꙑ савнъ глагола. (а)ште тако ѹстрашмъ сꙙ ꙁемънꙑѧ [.]ѫкꙑ  мьст. ѧже аште  многꙑ сѫ(т)ъ. не могѫтъ вънѫ  прсно дръ(жа)т вь се мѫмааго С 148.27  нъ номѹ бѣжат глагол҄ꙙ. ѹстрашшꙙ сꙙ подвжашꙙ сꙙ. ѹжаснѫшꙙ сꙙ съмꙙтошꙙ сꙙ С 466.8 Образно. ї отъ словесъ твоїхъ не ѹстраш сѩ срце мое СП 118.161 2. Прен. За коса — настръхна от страх ѡ скврьнавꙑма ногама како не ѹтрьпоста т. како не ѹстрашшꙙ сꙙ мꙋ влас. съ мраьнꙑмъ емѹ ѹмомъ С 66.2 Изч СП С Гр δειλιάω ἀποδειλιάω ὑποπτήσσω φρίσσω ѹстрашіт сѩ Вж. при ѹстрашат Нвб