Старобългарски речник
ѹстоꙗт 
ѹстоꙗт -ѹстоѭ -ѹстош несв 1. Господствам, властвам [над някого] ꙇс же прꙁъвавъ ѩ рее. вѣсте ѣко кънѧꙁ ѩꙁкъ ѹстоѩтъ мъ.  велц обладаѭтъ малꙑм М Мт 20.25 ЗI ꙇс же прꙁъвавъ ѩ гла мъ. вѣсте ѣко мьнѧште сѧ власт ѩꙁкꙑ ѹстоѩтъ мъ.  велц хъ обладаѭтъ м М Мк 10.42 З А СК онъ же рее мъ. цсре ѩꙁкъ ѹстоѩтъ мъ.  обладаѭште м благодателе нарцаѭтъ сѧ М Лк 22.25 2. Надделявам, надвивам он же прлежаахѫ гласꙑ вел просѧште его на пропѧте. ꙇ ѹстоѣахѫ глас хъ. ꙇ архерест М Лк 23.23 Изч М З А СК Гр κατακυριεύω κυριεύω κατισχύω ѹстоѣт Нвб устоявам, устоя ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА