Старобългарски речник
ѹстат 
ѹстат -ѹстанѫ -ѹстанеш св 1. Престана, спра, прекъсна се с прстѫпъш съ слѣда. пркоснѫ сѧ кра рꙁѣ его.  абе ѹста крьв теене СК Лк 8.44 2. Успокоя се, укротя се ꙇ въставъ ꙁапрѣт вѣтрѹ. ꙇ рее морю мль  ѹстан.  ѹлеже вѣтръ  бꙑстъ тшна велѣ М Мк 4.39 Изч М З СК Гр ἵσταμαι φιμόομαι Нвб Срв устана ’престана, спра’ диал ДА