Старобългарски речник

ѹставт сѧ

ѹставт сѧ -ѹставлѭ сѧ -ѹставш сѧ св Успокоя се; дойда на себе си въстанѣта глагол҄ꙙ  поката сꙙ.  грѣс ваю оставьꙗѭтъ сꙙ.  ꙗко ѹставвъша сꙙ въстаста съ пъванмъ С 211.13 Изч С Нвб Ø