Старобългарски речник
ѹставт 
ѹставт -ѹставлѭ -ѹставш св 1. Установя, определя, утвърдя нꙑнꙗ ѹбо вꙑ славънꙑѧ сѫдѧ. не подобаꙿтъ вꙑ ꙁемънааго цѣсара боꙗт сꙙ. нъ оного ... же полож прѣдѣлꙑ  ѹстав асꙑ С 257.30 не лѣть т стъ ѹже въꙁлюбьне. беꙁъ ѹдръжаньꙗ жт. нъ ѹстав себѣ ꙁаконъ  правло. да вь мѣрѫ вьсе творш С 496.30 2. Разпоредя, наредя, заповядам  рабъ стъ огн҄ь вашъ ловѣкомъ. бол҄ьшмъ  сътворвъшмъ . тако ѹставвъшѹ намъ. ꙗкоже ѹбо неправъдъно стъ же нѹдт насъ да поклонмъ сꙙ слѹжъбѣ мра сего С 262.8—9 3. Прекратя, преустановя, сложа край на нещо ꙇ дажд намъ стꙑнѭ твоѭ. слꙑшат въ страсѣ твоемь. ꙇ ꙁбав нꙑ отъ вꙿсего темъна  нощьнааго страстотръпѣ. ѹстав ѹстръмⷧенѣ страст. ѹгас тѣлесъное раждежене СЕ 38а 4  велкꙑхъ вѣтръ вѣанꙗ.  мꙙтежꙙ велкꙑ. дѹхомъ рѫкꙑ ѹставвъшꙙ  томѹ вѣрꙑ не ѧхомь. нъ глаголаахѫ то сътвормъ С 388.7 богъ бо свого с сꙑна пѹст ... да подъꙁаконънꙑѧ скѹптъ.  самого покотъ ꙁакона. нъ да нктоже не глагол҄етъ ꙗко сего дѣлма ꙁаконъ ѹпраꙁн. сего дѣлма  ѹстав С 416.27 нъ  на крьстѣ повѣшенъ бꙑвъ. бол҄ьша дѣла  множаша ѹдеса покаꙁалъ. да понѣ тако ѹставтъ бомрьꙁькꙑхъ нестовьство. да не мѣѭтъ внꙑ невѣрьꙗ С 482.7—8 длъжънъ сꙑ мьштен маловрѣменьно въспрѧт. нъ ѹстав ѹстръмьнье то. да не вьꙁмьꙁдьꙗ трѹднааго. рекꙿше црьствꙗ вѣьнааго лшш сꙙ С 558.11 Спра, задържа. мо ребро цѣлло стъ. болѣꙁнь твого ребра. мо сънъ ꙁведетъ тꙙ отъ съмрьтьнааго съна. мо коп ѹставло стъ. обраштаѭштее (!) сꙙ на тꙙ копь С 469.29 Успокоя, умиря.  сво ꙙдо вдꙙшт плаѫште.  подадѫштѫ съсъ. да не надо дѣтшта. нъ да отъ плаа ѹставтъ С 384.22 Обуздая, усмиря, укротя. ꙙсто ѹенмъ прмъ сꙙ. сего дѣла (!) ꙙсто мꙑмъ словесꙑ. да бꙑхомъ обꙙштрен гнѣва. потѣштл  ѹставл. да стъ бѫдетꙿ гнѣва къ молтвѣ прходꙙ С 407.3 се бо  льстьца  нарѫтъ.  не млъꙙтъ т того. се же покаꙁатъ  онѣхъ бѹстъ.  схъ беꙁьлобънꙑ  любꙙшт стнѫ обраꙁъ. пон҄еже н съмрьтѭ гнѣва ѹставшꙙ С 440.18 ѹставт  ѹстрьмт κρίνω Постановя и разпоредя пакꙑ же онѣмъ молꙙште сꙙ мѹ. ономѹ глагол҄ѫштѹ мѹ. тако ѹставхомъ  ѹстръмхомъ.  много облаѧ хъ.  о бѫдѫштхъ съповѣдаѧ мъ С 130.23—24 ѹставт ѹставъ вѣрꙑ ὁρίζω περὶ τῆς πίστεως За християнската вяра — установя правилата ѝ, определя устава ѝ отъвръгъшемъ сꙙ правꙑѧ вѣрꙑ. ѹтврьдвъше же нк҄ескѫѭ стѫѭ правѫѭ вѣрѫ кѹпꙿно.  т ѹставшꙙ ѹставꙿ вѣрꙑ С 202.8 ѹставъ ѹставт ὅρον ἐκφέρω Издам нареждане, разпоредя тъгда ѹбо ѹставъ ѹставшꙙ да  къснꙙтн҄ѣ града епскѹпъ. то жде старѣшнъство да матъ  тѫ жде ьсть С 202.22—23 СЕ С Гр ἀλλάσσω τίϑημι κρίνω ὁρίζω παύω καταπαύω κατασιγάω καταργέω ἵστημι καταστέλλομαι ἀφίημι τάσσω Нвб уставя остар ВА