Старобългарски речник
ѹста 
ѹста -ѹстъ ср мн 1. Уста ꙇштѧдьѣ ехдънова како можете добро глат ꙁъл сѫще отъ ꙁбꙑтъка бо срдцѹ ѹста глѭтъ М Мт 12.34 З А СК не ю л раꙁѹмѣваате. ѣко вьсѣко еже въходтъ въ ѹста. въ рѣво въмѣщаатъ сѧ. ꙇ афедрономъ сходтъ М Мт 15.17 З ꙇ вьс съвѣдѣтельствовашѧ емѹ. ꙇ двлѣахѫ сѧ о словесехъ благодат. сходѧштхъ ꙁ ѹстъ его М Лк 4.22 А СК їꙁ ѹстъ младьнеь съсѫщхъ съвръшілъ есі хвалѫ. врагъ твоіхъ раді. да раꙁдрѹшіші врага і местьніка СП 8.3 Срв. К1а 21 С320.24—25 С331.5 въсі відѩштеі мѩ порогашѩ (!) мі сѩ.  глашѩ ѹстꙑ своімі покꙑвашѩ главамі СП 21.8 бже ѹслꙑші молітвѫ моѭ. въѹші глꙑ ѹстъ моіхъ СП 53.4 ні прѣврѣждѫ въ рѣснотѣ моеі. неже оскврънѫ ꙁавѣта моего. ї сходѩштіхъ отъ ѹстъ мохъ не отъвръгѫ сѩ СП 88.35 прꙁьр на нꙑ. ꙇ на раба твоего сего. прведенааго къ тебѣ. въ домъ оца твоего. дръжѧщааго врѣдъ болѣꙁньнꙑ въ ѹстѣхъ СЕ 28а 19 тꙑ влко гі. ра нꙑнѣ пркрꙑт грѣхъ моѩ. ꙇ прѩт словеса моѣ. отъ ѹстъ мохъ грѣшънꙑхъ СЕ 39а 6 сего рад бо і павелъ ѹітъ глѧ. вьсѣко слово смрьдѧ. ꙇꙁ ѹстъ вашіхъ да не ісходітъ К 4а 6—7 ѡ скбръннъꙇ (!) глⷭ҇а. ѡ дръꙁость бестѹдъна. како іꙁ ѹстъ іспѹст гласъ. како ѩꙁꙑкъ подвіжа К 4а 20 много бо бѣсован же отъ тебе томьн въвръже тꙙ въ хѹлѫ. агг҄ела бо гоже посъла гь їс хс  бъ. ꙁаград (!) ѹста плѣжѫштїхъ С 1.8 повелѣшꙙ прнест олово  растопвъше въꙁліꙗт на о.  въ ноꙁдр мѹ вълꙗт  въ ѹста  въ ѹш С 264.23 молтвѫ же над н҄мъ сътворвъ.  отъ масла кандлънааго вьꙁъмъ. въ ѹста лежꙙштааго прьстꙑ въложвъ своѧ.  ѧꙁꙑкъ  проꙙѧ ꙙст ѹстъ помаꙁавъ. гла к н҄емѹ С 562.16, 17 ѣко не аѩ слова въꙁдат вь дьнь сѫдьнꙑ. ѣкоже глеⷮ҇ гь бжсьнꙑм свомі ѹстъ ѣко  о праꙁдьнѣ словес слово вьꙁдадѧтъ ц вь дьнь онъ да аще о словесехъ сѫтъ сіцеваѣ неослабьна Р II 3.3 Образно. да не потопітъ мене бѹрѣ водьнаѣ. ні пожъретъ мене глѫбіна. ні съведетъ о мьнѣ ровьнікъ ѹстъ своіхъ СП 68.16 положішѩ на нбсі ѹста своѣ. ї ѩꙁꙑкъ іхъ прѣіде по ꙁемлі СП 72.9 тогда іспльнѩтъ сѩ радості ѹста наша. ї ѩꙁкъ нашь веселѣ СП 125.2 послѹша бо. патрарꙿха ꙗкова глагол҄ѫшта. сьнесете старость моѭ сь пеалѭ въ адъ. пророка же пакꙑ. ꙁнѫ адъ ѹстꙑ своми С 487.21 тебѣ надѣѭште сꙙ прхаждамъ. велш владꙑко да вьꙁнесемъ ѹстъ нашхъ врата. ꙗже тꙑ днъ сътворлъ с. въходш ловѣколюбьствомъ ꙗкоже бѣ С 507.7 2. Устни съсѫдъ же стоѣше плънъ оцꙿта. он же сплъньше гѫбѫ оцьта. на ѵсопъ въꙁнеꙁъше. прдѣшѧ къ ѹстомъ его М Йо 19.29 З А блажен бо мꙑ вѣроѭ вдѣвьше не вдмаꙿго. блажен мꙑ праꙁдьньствѹѭште ꙁьрꙙшт го.  ома прносꙙште.  ѹстꙑ лобꙑꙁаѭште.  ꙁѫбꙑ ꙗдѫште С 506.15 прьстꙑ своѧ ѹкрѣпвъ. правьдьнꙑ ꙁнаменмъ кръстънꙑмъ.  тꙑѧ вълож въ ѹш страждѫштаꙿго.  аб сътвор прослꙑшат глѹхѹѹмѹ.  прѣмнѫвъ къ ѹстомъ.  тѣмъ жде обраꙁомъ кръстънꙑмъ сътворвъ отвръꙁе мѹ ѹста С 552.30 3. Прен. Дума, реч, слово раꙁѹмѣвъ же ар ꙗко оста въ отълѫен. наꙙ о кѹпьнѣ сѫштьнѣ.  стѣ (!) троц. въсѫдѹ въ алеѯанꙿдр хѹльнꙑ ѹстꙑ ꙁност.  божьствънаꙿ псанꙗ отврьнь кръꙿмлꙗват С 188.3 глагол҄ꙙ пророкъ. же грѣха не сътвор. н обрѣте сꙙ льсть въ ѹстѣхъ го С 433.23 4. Прен. Говорител, водач стꙑ же мѫенкъ терент. ѹста вьсѣхъ рее. аште бꙑ вѣдѣлъ кнꙙꙁъ слѫ распꙙтааго. то оставлъ бꙑ кѹмръскѫѭ сѹтънѫѭ льсть С 175.30 5. Животинска уста, паст спі мѩ отъ ѹстъ лъвовъ. і отъ рогъ інорожъ съмѣренъе мое СП 21.22 Срв. СЕ85а 14 благословьѭ тꙙ аꙁъ грѣшънъ алеѯандръ. ꙗко сътвор ѹдеса о рабѣ свомъ данлѣ. ꙁаград ѹста львов.  съкрѹш вьсѫ протвънꙑхъ слѫ С 158.9 ꙁатворт ѹста кого φιμόω Затворя устата на някого, заставя някого да млъкне облен же сце нераꙁѹмьньнꙑ съпаса нашего богомь. прѣмлькошꙙ отъ пьрѣнꙗ. ꙁатвореномъ бꙑвъшемъ ѹстомъ хъ стноѭ. н же потръгнѫвъше беꙁѹмꙗ съмꙑслъ С 331.19—20 ꙁ днѣхъ ѹстъ, днѣм ѹстꙑ ἐξ ἑνὸς στόματος Единогласно, единодушно слꙑшавъше же се добл҄ вон.  по стнѣ дѣлател҄е хв акꙑ ꙁъ днѣхъ ѹстъ.  днѣмъ гласомъ рѣшꙙ С 59.20 стї же отъпадъше рѣшꙙ. ꙗко ꙁъ дінѣхъ ѹстъ гласомъ велмъ С 76.26—27 въꙁьрѣвъше же свꙙт на небо. ꙗко еднѣм ѹстꙑ рѣшꙙ С 179.3 обѧꙁат ѹста своꙗ χαλινόω τὸ στόμα μου Затворя си устата, млъкна льв бо данїла нсоже не вдѣвъше ꙁнаменꙗ. нъ мѫжа вдѣвъше  доброст го. поътъше ѹста своꙗ обꙙꙁашꙙ С 386.2—3 отврьꙁат ѹста a) ἀνοίγω τὸ στόμα Говоря, мога да говоря аꙁъ же ѣко слѹхъ не слꙑшахъ. ї ѣко нѣмь не отвръꙁаѩ ѹстъ своіхъ СП 37.14 Срв. СЕ76b 10 b) Връщам способността на някого да говори словомъ божмъ отвръꙁаатъ ѹста С 277.15 отврѣст ѹста комѹ Възвърна говора на някого  тѣмъ жде обраꙁомъ кръстънꙑмъ сътворвъ отвръꙁе мѹ ѹста С 553.1 отврѣст ѹста своꙗ ἀνοίγω τὸ στόμα μου Отворя уста, заговоря ꙇ отвръꙁъ ѹста своѣ ѹааше ѩ глѧ З Мт 5.2 А СК да събодетъ (!) сѧ рееное пркмь глѭштемь. отвръꙁѫ въ пртъахъ ѹста моѣ. отъкрꙑѭ съкръвенаа. отъ съложенѣ вьсего мра М Мт 13.35 З.Срв. СП 77.2 онѣмѣхъ ї не отврѣсъ ѹстъ моіхъ ѣко тꙑ створ. ѡтꙑмі отъ мне ранꙑ твоѩ СП 38.10 онъ же къ н҄емѹ покар҄ѣѭ л сꙙ нашемѹ ꙁаконѹ. л ні.  рее слѹга не вѣдѣ г. онъ же отврꙿꙁъ ѹста своꙗ  рее тако С 59.6—7 аб же днъ отъ леню отвръꙁъ ѹста своꙗ рее. ловѣꙿскомъ гласомъ С 224.4 отврѣст ѹста своꙗ на кого ἀνοίγω τὸ στόμα μου ἐπί τινα Започна да говоря против някого, да хуля ѡбідѫ мѩ телъці мноѕі. юнъці тѹъні одръжашѩ мѩ. ѡтврѣсѩ на мѩ ѹста своѣ ѣко левъ въсхꙑштаѩ і рікаѩ СП 21.14 рашрт ѹста своꙗ на кого πλατύνω τὸ στόμα μου ἐπί τινα Отворя уста против някого, започна да говоря против някого рашршѩ на мѩ ѹста своѣ. рѣшѩ благо же благо же вдѣсте о наші СП 34.21 съвратт ѹста διαστρέφω τὸ στόμα Отклоня се от истината, заговоря неистини, [из]кривя си устата аште  въ желѣтвѫ въпадеш. блюд да т не съвраттъ ѹстъ пеально мѫен. нъ да глагол҄еш акꙑ хс С 382.28 ѹстꙑ къ ѹстомъ στόμα κατὰ στόμα Лице в лице; лично  ѹстꙑ къ ѹстомъ глаголааше. ꙗкоже дрѹгъ къ свомѹ дрѹгѹ С 383.27—28 М З А СК ЗП СП СЕ К С Р Х Гр στόμα [τὰ] χείλη λάρυγξ ꙋста Нвб уста ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА