Старобългарски речник
ѹсрьдьнъ
ѹсрьдьнъ
-ꙑ
прил
Усърден, ревностен
да прмемъ вѣьнꙑ жвотъ. ꙗкоже отьц наш. страстотрьпц мѫенц прѧшꙙ. такожде же т мѫенц вдѣвъше свꙙтаꙗ їѡнѫ варахсѡна. ѹсрьдьнѣш бꙑвъше о пршьств і. такожде їно поѹаахѫ свꙙтаꙗ
С
256.5—6
Изч
С
Гр
πρόϑυμος
Нвб
усръден
остар
диал
