Старобългарски речник
ѹсрамлꙗт сѧ 
ѹсрамлꙗт сѧ -ѹсрамлꙗѭ сѧ -ѹсрамлꙗш сѧ несв св Засрамвам се, изпитвам срам послѣдь же посъла къ нмъ снъ сво глѧ. ѹсрамлѣѭтъ сѧ сна моего М Мт 21.37 ЗI А Б рее же гь внограда. ъто сътворѭ посълѭ снъ мо въꙁл҄юбл҄енꙑ. негъл сего вдѣвъше ѹсрамлѣѭтъ сѧ М Лк 20.13 З ѹсрамьꙗте сꙙ ꙙда стѹдовънаꙗ. вꙑ бо бѣсън сѫште нꙑ цѣломѫдрънꙑѧ бѣшенꙑ мьнте С 116.14 да постꙑдꙙтъ сꙙ  посрамьꙗѭтъ сꙙ скѫшт дшꙙ моѧ. да въꙁвратꙙтъ сꙙ въспꙙть.  ѹсрамьꙗѭтъ сꙙ хотꙙшт мьнѣ ꙁълѹ С 118.15 комсъ рее пот с старость  ѹсрамьꙗ сꙙ сѣднъ свохъ С 227.8—9 Изч М З А Б С Гр ἐντρέπομαι αἰσχύνομαι καταισχύνομαι αἰδέομαι ѹсрамьꙗт сꙙ ѹсрамлѣт сѧ Нвб Срв усрамявам се, усрамям се, осрамвам се диал ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА