Старобългарски речник
ѹспѣшьнъ 
ѹспѣшьнъ -ꙑ прил 1. Полезен, който принася полза не бо бѣ нкоже хрстосомъ бꙑвамо дѣло. же  не мѣаше танааго ловѣкъ дѣл҄ьма твормаа бъшъѭ бо ндноже бѣ оть н҄его. сътворено дѣло. же нѣстъ дѣло ѹспѣшъно. н дно же не вьпꙗше стнѫ С 346.9 послѹша соломона въ мѫдростехъ глагол҄ѫшта. беꙁѹмьлю въ смѣсѣ творш ꙁъло. о добрѣѣмъ же смѣсѣ  ѹспѣшьнѣѣмь. послѹша їꙗкова глагол҄ѫшта. вьсего дара неьства не прїметъ С 356.26—27 не бо на хвалѫ намъ слово  на благодарьств тъьѭ трѣбѣ. нъ  на ѹен ѹспѣшено  на ѹтѣшен. аште на то сътвормъ владꙑкꙑ подражал бѫдемъ С 379.9 Прен.Светъл, свят. по ꙁаповѣдемъ бжꙗмъ жт прѣпроводвъшꙙ. вовавъше на дѹшепагѹбьнꙑѧ кѹмрꙙ. цѣльбьнѫѭ  жтю ѹспѣшьнѫѭ памꙙть оставшꙙ С 542.19—20 2. Като същ. ѹспѣшьно ср ед τὸ σύμφωνον Превъзходство, успех наꙙ же вовода глаголат мъ. же ѹспѣшьно вамъ въ ратехъ покаꙁасте.  добьсть дрѹжнѣ сво. покажате  нꙑн҄ѣ дꙿноглась ваше.  покорте сꙙ вькѹпѣ црѹ ꙁаконѹ С 69.19—20 Изч С Гр ὠφέλιμος ἐπωφελῶς λυσιτελής ѹспѣшенъ ѹспѣшънъ Нвб успешен ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР ЕА