Старобългарски речник
ѹспѣт
ѹспѣт
-ѹспѣѭ
-ѹспѣш
св
1. Успея в нещо, постигна нещо
вдѣвъ же платъ ѣко несоже не ѹспѣатъ. нъ пае млъва бꙑваатъ. премъ водѫ ѹмꙑ рѫцѣ прѣдъ народомъ глѧ. не повненъ есмъ отъ кръве сего праведънааго. вꙑ ѹꙁьрте
М
Мт 27. 24
З
А
СК
ніесоже ѹспѣетъ врагъ на нь. ї снъ беꙁаконеніѣ не пріложітъ оꙁълобті его
СП
88.23
повелѣ къ сѫдштѹ првест. глагола мъ. нꙿсоже не ѹспѣвъше пръвꙑмъ вашімъ пьрѣнмъ. послѹшате мене пожьрѣте велкѹѹмѹ раклѹ
С
177.22
повелѣ кнꙙꙁь бт ꙗ жъꙁлмъ по ребромъ. власѣномъ сѹкномъ вьстрат ранꙑ ю. не ѹспѣ ньсоже
С
213.12
комсе пото прведе въ градъ с. правьдвааго сего мѫжа да нꙑ погѹбтъ. тꙑ не ѹспѣш нсоже
С
229.27—28
то слꙑшавъшꙙ онꙑ отдошꙙ нъ нꙿтоже ѹспѣшꙙ
С
374.2
тако бо мноꙁ немлоствꙑѧ обꙑкл сѫтъ тьмнꙑ нарцат. на кꙑ ѹбо ѹспѣхъ дѣвъста (!) гда невѣстьнка не вдѣшꙙ. не тлъкнѫвъшꙙ ѹспѣшꙙ
С
374.29
то нкꙿтоже насъ не помлѹтъ. тамо аште много плаемъ сꙙ ꙁа грѣхꙑ. же скврьнавꙑ рꙁꙑ мꙑ нꙿтоже ѹспѣ
С
378.15
тъ вь свое памѧт бжсьнѣ съдръжш вꙿсѣхъ дѣлеса. словеса мъсл(.) еже естъ кꙿто ꙿто насъ ѹспѣлъ вь вꙿсе жтье свое сꙿтворлъ
Р
VII 4.19
2. Помогна, принеса полза някому
алеѯандре пожьр. даже не бѫдеш въ сковрадѣ. нꙿтоже т ѹспѣтъ гоже тꙑ ьтеш хрстоса
С
157.21
анꙿтоннъ рее да въвръженъ бѫдетъ въ сковрадѫ. да вждѫ ꙿто мѹ ѹспѣтъ распꙙтꙑ ѹмъръ
С
157.27—28
тъгда раꙁѹмѣ грѣхъ. то ѹбо отъ сего раꙁѹмѣѭ. ꙗко гда лѣнмъ сꙙ. нъсоже намъ каꙁан ѹспѣтъ. нъ гда тъштмъ сꙙ. сам о себѣ подвжемъ сꙙ на добро
С
415.1
3.
Прен. За нощ, ден — преваля, измина
нощъ ѹспѣ. а дънъ прблж сѧ
Е
5а 14
ѹспѣт пѫт
διέρχομαι μέρος τι τῆς ὁδοῦ
Измина, извървя [много] път
їакѡвъ же мъ сꙙ пѫт ведѫштааго въ мръ. шъстꙗ дръжааше сꙙ. ѹспѣвъ пѫт мало съвратвъ сꙙ. обрѣте гробъ ветъхъ подобольнъ пештерѣ
С
527.23
Изч
М
З
А
СК
Е
СП
С
Р
Гр
ὠφελέω
ὀνίνημι
ἀνύω
προκόπτω
Нвб
успея, успявам
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР