Старобългарски речник
ѹслꙑшань 
ѹслꙑшань -ꙗ ср 1. Изслушване, чуване ѡ ѹслꙑшань гю гласъ молтвꙑ нашеѩ. гю помолмъ сѧ СЕ 60а 20 2. Вести, мълва, слухове ѹслꙑште бран  ѹслꙑшанꙗ бран вдте. не ѹжасаіте с подобаетъ бо всѣмь смь бꙑт. нъ не тогда бѫдетъ коньна СК Мт 24.6 Изч СК СЕ Гр ἀκοαί ѹслꙑшан Нвб услишание остар ВА Срв всеуслишание остар