Старобългарски речник
ѹрѣшт 
ѹрѣшт -ѹрѣшѫ -ѹрѣшш св Отстраня, премахна, развържа мьнѣ рее котꙑгꙑ постлаш гда нштѧѧ одѣваш. мене съгрѣваш. гда схъ горькꙑѧ стѹден  болѣꙁн ѹрѣшш. постелꙗмъ мѹ котꙑгꙑ С 341.21 Изч С Гр λύω Нвб Срв [от]решвам, [от]реша диал Дюв НГер ЕтМл ДА