Старобългарски речник
ѹрꙗ 
ѹрꙗ -ѩ м ЛИ Урий — един от тридесетте пълководци на цар Давид [2Цар 23.39] от хетски произход, съпруг на Вирсавия. Погубен от Давид [2Цар 11.12—26], който похищава и жена му [2Цар 11.27] ловѣкъ же пакꙑ бѣ ѹбогъ. мѣѧ телцѫ днѫ. ꙗже на трепеꙁѣ сь н҄мъ ꙗдѣаше.  ашѫ днѫ сь н҄мь пꙗаше.  на лонѣ мѹ съпааше. богата дауда нарꙙ а ншта ѹрѭ С 360.3 Изч С Гр Οὐρίας От евр ’Urijah, ’Urijahu