Старобългарски речник
ѹрещ 
ѹрещ -ѹрекѫ -ѹрееш св 1. Определя, установя прѣстѫпа ꙁаконъ даудъ. ꙁаконъ етворо етворцеѭ ѹрее. ꙿто же наѳанꙿ къ даудѹ рее. тꙑ ес црѹ сътворвꙑ то С 360.15 2. Прич. мин. страд. като прил. ѹреенъ ὡρισμένος Уречен, уговорен, определен се поставьꙗѭ тꙙ дьньсь. не въ ѹреенъ дьнь раꙁѹмѣва. нъ вънѫ  прсно. ꙗкоже рее свꙙтꙑ паулъ С 357.20 Изч С Гр κελεύω Нвб урека, уричам ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР Срв уречен прил