Старобългарски речник
ѹрар҄ь 
ѹрар҄ь -ꙗ м Орар — част от богослужебното облекло на дякон поп(ъ) вьꙁложь ѹрарь.  фелонь СЕ 38b 5 Изч СЕ Нвб Ø