Старобългарски речник
ѹпъват
ѹпъват
-ѹпъваѭ
-ѹпъваш
несв
1. Уповавам се, надявам се на някого [нещо]; вярвам
ꙇ на мѧ его ѩꙁц ѹпъваѭтъ
М
Мт 12.21
З
А
СК
ѹпъва на ба ꙁбавтꙑ нꙑнѣ. аште хоштетъ емѹ. рее бо ѣко бж снъ есмъ
М
Мт 27.43
З
А
СК
а понеже крѣпле его нашедъ побѣдтъ і вьсѣ орѫжѣ его отьметъ на нѣже ѹпъвааше корсть его раꙁдаатъ
М
Лк 11.22
З
пожьрѣте жрътвѫ правьдѫ. ѹпьваіте на гѣ
СП
4.6
съхрані дшѫ моѭ ꙁбаві мѩ да не постꙑждѫ сѩ ѣко ѹпъвахъ на тѩ
СП
24.20
Срв.
СП30.2
СЕ74b
8
СЕ75b
3
їꙁбавтъ гь дшѩ рабъ своіхъ. ї не прѣгрѣшѩтъ вьс ѹпъваѭще на нь
СП
33.23
се вкъ іже не положі ба помощъніка себѣ. нъ ѹпъва на множьство богатъства своего. вьꙁможе сѹетоѭ своеѭ
СП
51.9
н сѫщ въ адѣ ѹпъваѭтъ на мⷧ҇сть твоѭ
СЕ
64b 24
бꙑхъ ѣко къ не слꙑшѧ. ꙇ не мꙑ въ ѹстѣхъ свохъ обленѣ. ѣко на тѧ гі ѹпъвахъ. ꙇ тꙑ ѹслꙑш мѧ гі бже мо
СЕ
76b 14
Срв.
СП37.16
їӱлꙗн рее. моꙗ доброта ѹкрашен лѣпота хс стъ. же посъла агꙿг҄ела свого покрꙑ мꙙ ѹбогѫѭ ꙗко ѹпꙿвахъ на н҄ь
С
5.5
то сꙙ надѣш. л на кого ѹпꙿваш глагол҄ м
С
153.10
Разчитам, осланям се.
он же вдѣвъше старость мѹ порѫгашꙙ сꙙ обѣшташꙙ сꙙ. ѹпꙿваѭште кон҄ьскꙑмъ ходомъ. голѣньм свом
С
31.5—6
антоннъ рее. рѣхъ т алеѯандре ꙗко бѣсъ маш. тѣмъ ѹпꙿваѧ не стꙑдш сꙙ
С
158.19
тъгда же поклон҄ѫ сꙙ отъ съмрът къ намъ обратвъша сꙙ. сладость бо мамъ къ вештьствѹ. не бо м стъ ѹпват днѣмъ рѣемъ
С
501.4
2.
Прич. сег. деят. като същ.
ѹпъваѩ
м
ед
ѹпъваѭще
м
мн
ὁ ἐλπίζων, οἱ ἐλπίζοντες, οἱ πεποιϑότες
Този, който се уповава; надяващият се; тези, които се уповават; надяващите се
многꙑ ранꙑ грѣшънѹмѹ ѹпъваѭштаго же на гѣ мілость обідетъ
СП
31.10
се оі гні на боѩщіхъ сѩ его. на ѹпъваѭщѩѩ на млость его
СП
32.18
колъ мъного множьство благості твоеѩ гі. ѭже съкꙑ (!) боѩштмъ сѩ тебе. съвръшілъ есі ѹпъваѭштѩѩ на тѩ. прѣдъ снꙑ лвскꙑ
СП
30.20
М
З
А
СК
СП
СЕ
К
С
Гр
ἐλπίζω
ἐπελπίζω
πείϑομαι
πέποιϑα
ϑαρρέω
πιστεύω
παρρησιάζομαι
πεπαρασιασμένως
ѹпват
ѹпꙿват
ѹпьват
Нвб
уповавам [се]
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР