Старобългарски речник
ѹправл҄ень 
ѹправл҄ень -ꙗ ср 1. Наставление, направление; указание тѣло ѹбо сво на снескѫѭ горѫ прнесъ. а дѹшѫ на небесъскѫѭ. ꙗкоже мьн҄ѫ  отъ того самого мѣста. велко нъ невдмѹѹмѹ. ѹправьн  ѹспѣхъ пробрѣст помꙑслвъ.  тѹ жвꙑ велко съмѣрен прмꙿ С 273.7 2. Прен. Поправяне, оправяне; изправление  пакꙑ аште ꙁьлѣ глаголаахъ съвѣдѣтел҄ьствѹ о ꙁьлѣ. аште  тꙑ тако глагол҄еш. аште ѹправьн въскран҄ꙗаго глагол҄еш. пробрꙙштеш ѧꙁꙑкъ подобꙙштъ сꙙ томѹ С 380.9 3. Канон, правило; правилник пръво въ томъ наѹат сꙙ. т тако въ лаврѣ жт. манастꙑръско ѹправьн. скропꙑтьнѣ наѹвъшемъ сꙙ блаженѹѹмѹ савѣ. ꙁвѣстѹѭштѹ  глагол҄ѫштѹ С 284.18—19 4. Само мн. ѹправл҄еньꙗ κατορϑώματα Праведни постъпки, подвизи; богоугодни дела тае ѹдвъше сꙙ вьс. вьсѣмъ ѹправьнмъ го. ꙗко новоꙗввъша сꙙ нѣкого мѡсеꙗ. на старѣшнъство братѧ въꙁведошꙙ. на наꙙлъно свѣштло свѣштѫ С 277.5 о нхъже многꙑ прносꙙтъ повѣст же  ѹправьнꙗ. вуꙁанꙿтст же  арменст отоц (!). ꙗже да не съ пръва повѣст насꙑштен сътворѫ С 278.25 да не ѹдтъ же сꙙ нктоже. мже ѹта сꙙ отъ старца ъстънааго савꙑ съкровште їѡанвъ ѹправьн. нъ пае да помꙑшлꙗтъ таковꙑ. ꙗко гда хоштетъ богъ обавт свꙙтꙑмь свомъ. то пророц сѫтъ С 283.19 въ ѹправл҄ен ἐν εὐϑύτητι Правилно, на прав път  прсно съ тѣм прѣбꙑваѧ. хъже ногꙑ стоѧтъ ѹбо въ ѹправьн.  како ѹбо тѹ. съ беꙁвѣстънꙑм вештънꙑм пртекъ ста [!] С 272.26 Изч С Гр ποδηγία κανών ѹправьн Нвб управление ОА ВА ЕтМл БТР АР