Старобългарски речник
ѹправт 
ѹправт -ѹправлѭ -ѹправш св 1. Постигна, осъществя, изпълня въꙁдръжан же беꙁꙿ бьдѣнꙗ стотꙑ.  сьмѣренꙗ ѹправт сꙙ не можетъ С 279.24—25 вѣстъ  многꙑѧ отъ ловѣкъ велкѫ о н҄хъ. славѫ мѫштꙙ. не бо нъ стъствомъ дѣло велко.  кажетъ же н вь ветьхꙑхъ. пръвꙑм стꙑм мѫж онѣм ѹправло сꙙ.  въ новѣѣмь не повелѣ нѹждеѭ такожде ꙁаконъ не бо ꙁаповѣда сего С 371.9 пон҄еже ѹбо  велко дѣло бѣѣше.  велкѫ славѫ отъ многꙑхъ мѣаше. да не къждо се ѹправвъ. акꙑ вьсе ѹправвꙿ о процѣѣмь раꙁлѣнтъ сꙙ С 371.17 аште л не можеш благословт клънѫштааго. помль т понѣ то ѹправ.  пѫтемь мнѹѧ  спѣшꙙ ꙗкоже  подоба С 380.25 2. Въздигна, възправя тꙑ бо освꙙт обраꙁъ отрока свого ꙁаклана бе ꙁълобꙑ авел҄а.  ѹправ на вꙑсотѫ. въꙁводꙙ въгодьнка свого енѡха С 232.9 3. Прен. Упътя правилно, напътя прстѫп къ ꙁълоьстънѹѹмѹ глагол҄ꙙ. цѣсарѹ отврьꙁ цръкв правовѣрънꙑхъ.  ѹправтъ т господь пѫть тво прѣдь тобоѭ С 191.30 4. Прич. мин. страд. като прил. ѹправл҄енъ εὔϑετος Го̀ден; подготвен рее же къ немѹ съ. нкътоже въꙁложъ рѫкꙑ своеѩ на рало. ꙇ ꙁьрѧ вьспѧть ѹправленъ естъ въ цѣсрстве бже М Лк 9.62 З, А, СК. Срв. СЕ91а 9—10 С546.29 5. Запазя, съхраня жвъ же днъ о себѣ паулъ прѣпростꙑ. лѣто дно.  благодѣт съподоб сꙙ о бѣсѣхъ.  болѣꙁнехъ вьсѣцѣхъ. ѹправвъ до коньца въꙁдръжаньнѫнѫѭ [!] благодѣть С 171.14 не ѹправвъ прѣбꙑват ἀδιόρϑωτος μένω Продължавам да не съм поправил  ꙗко раꙁѹмѣ такожде прѣбꙑват мѹ не ѹправвъшѹ ꙁьл тоѧ. тѹ аб арю отъ алеѯандрѧ. въ костантн҄ь градъ прт скоро повелѣ. да отъвѣштатъ како дръꙁнѫ хѹлт бога С 188.21 ѹправт сѧ Изч М З А СК СЕ С Гр κατορϑόω δικαιόω εὐοδόω Вж. при ѹправлꙗт Нвб