Старобългарски речник
ѹпот 
ѹпот -ѹпоѭ -ѹпош св 1. Напия, упия сꙑ на распонѣ. въкѹслъ ес. ꙇꙁ гѫбꙑ оцьта ꙇ ѹполъ ес. вꙿсѧ ненавдѧщѧѩ тебѣ. весь же дхъ непрнъ. ꙇ вꙿсѣкѫ ѩꙁѭ квасънѫѭ. квасомь не сплъненомь. погꙑбѣльнꙑмь СЕ 42b 15 Прен.Упоя, замая, помрача. сце хъ гръжден ѹдръжанꙗ. ѹмꙑ бо хъ прѣльштенꙗ. меъ тъштаню. ѹповъ не дастъ. ѹмънѹѹмѹ оес сквоꙁѣ пролꙗвъш сꙙ на н҄емь тьмѣ проꙁьрѣт С 339.16 2. Напоя, полея, орося сходъ ѹтрѹ  веерѹ ѹкрасіш. посѣтілъ есі ꙁемⷧѩ  ѹпо ѭ ѹмножілъ есі обогатіті ѭ СП 64.10 ѹпот кого до рѫга Напия; упия някого, докато стане за присмех аще кꙿто дрѹга своего ѹпотъ до рѫга. да постте сѧ оба ж҃ дьне СЕ 104а 24 Изч СП СЕ С Гр μεϑύσκω ἐκμεϑύσκω Нвб упоя [се], упоявам [се], упойвам [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА