Старобългарски речник
ѹпт сѧ 
ѹпт сѧ -ѹпьѭ сѧ -ѹпьш сѧ св ѹпѭ сѧ -ѹпш сѧ 1. Опия се, напия се ꙇ гла емѹ. вьсѣкъ лвкъ прѣжде доброе вно полагаатъ ꙇ егда ѹпѭтъ сѧ тогда таѣе. тꙑ же съблюде доброе вно до селѣ М Йо 2.10 З А аще которъꙶ ппъ. л претьнкъ ѹбпетꙿ сѧ (вм. ѹпетꙿ сѧ, Р. Нахтигал, с. 327, бел. под линия). ҃ꙇ денъ да пⷦ҇оетъⷭ҇ СЕ 104а 21 аще кꙿто ꙁаклнаетъ кого стꙑм. тол ѹпвꙿ сѧ облюетъ. к҃т денъ да посттꙿ сѧ о хлѣⷠ҇ о водѣ СЕ 105а 18 Наситя се, заситя се. ѹпѭтъ сѩ отъ обїлїѣ домѹ твоего. ї потокомъ пїштѩ твоеѩ напош ѩ СП 35.9 2. Прен. Опияня се, заслепя се гда дѫтъ  ѹпѭтъ сꙙ отъ мѫкъ.  отъ любьве хрстосовꙑ. то ѹже к томꙋ не помьнꙙтъ н домовъ н ꙙда С 267.22 вода на вно прѣлагама бѣаше. а он вна не въкѹсвъше. ꙁавстѭ ѹпвъшесꙙꙁꙑбаахѫ С 398.26—27 Изч М З А СП СЕ С Гр μεϑύσκομαι μεϑύω Нвб упия [се], упоя [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА