Старобългарски речник
ѹпастII 
ѹпаст -ѹпасѫ -ѹпасеш св 1. Попаса, заведа на паша [образно] ѣко овьцѩ въ адѣ положенꙑ сѫтъ. съмрътъ ѹпасетъ ѩ. і ѹдоблѣѭтъ імъ прав ꙁаѹтра СП 48.15 2. Прен. Поведа като пастир; предпазя, запазя  тꙑ віѳлееме ꙁемⷧе юдова. ніімъ же меньші есі вь влдкахъ юдовахъ. с тебе бо ꙁідетъ вождъ. ꙇже ѹпасетъ люді своѩ лѣ А Мт 2.6 СК спі гі люді своѩ  благословестві достоѣнье твое.  ѹпасі ѩ і воꙁъмі ѩ до вѣка СП 27.9 Спася. ѣко съ естъ бъ нашъ. бъ нашъ въ вѣкъ ї вѣка. тъ ѹпасетъ нꙑ въ вѣкъ СП 47.15 і ѹпасі ѩ въ неꙁълоба сръдьца своего. ї въ раꙁѹмѣхъ рѫкѫ своею наставілъ ѩ естъ СП 77.72 ꙁемлѣ ѹбоѣ сѩ  ѹмлъа. вьнегда воскръснетъ на сѫдъ бъ. да ѹпасетъ вьсѩ кротъкꙑѩ ꙁемлі СП 75.10 3. Прен. Подчиня, усмиря ѹпасеші ѩ паліцеѭ желѣꙁноѭ. ѣко съсѫдꙑ скѫдельніка съкрѹші СП 2.9 Изч А СК СП Гр ποιμαίνω σώζω Нвб Срв паса несв