Старобългарски речник
ѹорѫжт 
ѹорѫжт -ѹорѫжѫ -ѹорѫжш св Превърна нещо в оръжие, въоръжа [образно] поміловавъ прѣльштенꙑѩ творць. дрѣво отъѣдъ. дрѣвънѹмѹ родѹ даетъ. ꙇ страсть въведе ісцѣленье. наслѣдованье страсті. ꙇ на дрьжѧштаго съмрьть. ѹорѫжꙇ съмрьть. побѣждъшааго трѹд. ꙇ пакꙑ свободь бъⷭ҇і къ К 10b 2 Изч К Гр ἀνϑοπλίζω ѹорѫжꙇт Нвб Срв [въ]оръжа [се], [въ]оръжавам [се] ОА ВА НГер ЕтМл АР