Старобългарски речник
ѹнꙑлъ 
ѹнꙑлъ -ꙑ прил 1. Унил, нещастен, злочест  не бѫд мі подражатель слабѹ  грѣшꙿнѹ. глщю вꙿсегда  не творѧщю нкогда же. ѹнꙑлъ прѣдьложеньемь. слабъ волеѭ. не мъ покааньѣ Р II 1.13 Прен.Нищожен, жалък. отъвѣштавъ же страстьнкъ хрстовъ рее. окаꙗне  ѹнꙑле.  беꙁаконю дѣлателю. аште цѣсарѹ твомѹ ѹстꙙштѹ мене не покорхъ сꙙ. како мі сꙙ стъ тебѣ покорт С 61.16 2. Лекомислен, нехаен, безгрижен вдѣ л владꙑьн҄е ловѣколюб. вдѣ л велїство благодѣаньꙗ. не бѫдѣмъ ѹбо не похвалꙙште такого благодѣтелꙗ. н пон҄еже постъ ммошълъ. ѹнꙑлꙑ бꙑшꙙ бол҄ьшꙿм дшꙙ не сьтвормъ прлежань С 494.15 Изч С Р Гр ταλαίπωρος ῥᾳ´ϑυμος ῥᾳϑυμότερος Нвб унил ОА Дюв ЕтМл БТР АР