Старобългарски речник
ѹньжень 
ѹньжень -ꙗ ср 1. Унижение, оскърбление, обида о ѹньжен родовѣ М 77а 28 наїпае наплън сѩ дша наша. поношене гобъѕюѭщїмъ. і ѹньжене гръдъїмъ СП 122.4 Безчестие, позор.  ѹмалішѩ сѩ ї оꙁълобішѩ сѩ. ѡтъ пеалі ꙁълъ і болѣꙁн. ꙁлъѣ сѩ ѹнььженье на кънѩѕѩ іхъ. соблаꙁні ѩ по непрѣходьнѣ а не по пѫті СП 106.40 Образно. ѹніьженіѣ бѫдѫтъ лѣта іхъ. ютро ѣко трѣва мімоідѫтъ СП 89.5 2. Презрение аꙁъ жесмъ ръвъ і не лкъ. поношенье лкомъ. і ѹніъженъе людемъ СП 21.7 нѣмꙑ да бѫдѫтъ ѹстънъ лъстівꙑѩ. глѭштѩ на праведънаго беꙁаконенъе. гръдꙑнеѭ і ѹніъженьемъ СП 30.19 ѡтъїм от мене поносъ і ѹньжене. ѣко съвѣдѣнеі твоїхъ вьꙁскахъ СП 118.22 помлѹї нꙑ. ѣко по мъногѹ їсплънхомъ сѩ ѹньженіѣ СП 122.3 Изч М СП Гр ἐξουϑένησις ἐξουδένωσις ἐξουδένημα ἐξουδένωμα ѹньжене ѹніъженъе ѹніъженье ѹньжені ѹніьженье ѹніьжені Нвб уничижение остар ВА Срв унижение ОА БТР АР