Старобългарски речник
ѹмѧт 
ѹмѧт -ѹмѧѫ -ѹмѧш св 1. Прен. Смекча, омекотя съгрѣштъ ловѣкъ къ ловѣкѹ  молтъ сꙙ ꙁа нь. аште л къ богѹ съгрѣштъ кто молтъ сꙙ ꙁа н҄ь. да онъ стрѹпъ н молтва ѹдобь ѹмꙙтꙿ. молтва не омꙙтъ. проштен же грѣхомъ врага отъмꙙтъ С 407.16 2. Прен. Усмиря, укротя вждъ ѧ несꙑтѫѭ любьве. т ѹмꙙ с хѹлол҄юбвꙑ ѹмъ. вьꙁьр на н҄ѫ  съмотр ѭ плаѫштѫ. да  тꙑ въꙁлюбш ѧже вьꙁненавдѣ беꙁ ѹма С 395.10—11 Изч С Гр λύομαι κολάζω ѹмꙙт Нвб Срв умекча Дюв НГер ЕтМл омекча ОА БТР АР