Старобългарски речник
ѹмѣст 
ѹмѣст -ѹмѣшѫ -ѹмѣсш св Омеся, измеся днъ хлѣбъ сѣѭшт на себѣ. на гоже жрънв съмлѣшꙙ.  рѫцѣ ѹмѣсста  огн҄ь съвръш. нъ гоже дѣвца беꙁдрала  бе сѣмене просвѣт С 395.30 Изч С Гр μαλάσσω Нвб Срв омеся ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА