Старобългарски речник
ѹмьнт 
ѹмьнт -ѹмьнѭ -ѹмьнш св Понижа някого, поставя го по–долу от другиго ѹмьнілъ і есі маломъ імъ отъ анг҄лъ. славоѭ  естьѭ вѣньалъ  есі.  поставлъ і есі надѣлꙑ рѫкѹ твоею СП 8.6 Изч СП Гр ἐλασσόω ѹмьніт Нвб Срв мънин прил диал ОА Дюв НГер РБЕ