Старобългарски речник
ѹмꙑслт 
ѹмꙑслт -ѹмꙑшлѭ -ѹмꙑслш св Замисля, намисля, реша се же емѹ ѹмꙑшльшѹ се анћлъ гнь вь сьнѣ ѣв сѧ емѹ глѩ. осіфе сне ддвъ. не ѹбо сѧ пріѩті женꙑ твоеѩ марѩ. сѫштее бо вь не. ѿ дха ста естъ А Мт 1.20 л вьꙁьрѣвъ на такъ къ. помꙑслтъ на блѫдъ. л ѹмꙑслтъ съложене. тог҄да аще вьꙁведетъ о срца с къ бѹ СЕ 37а 1 вратарцꙙ женꙑ словесе не сътрьпѣ.  про же вьс. съвꙙꙁана тъьѭ ѹꙁьрѣвъше раꙁбѣгошꙙ сꙙ. како ѹбо ѹмꙑслл бꙑшꙙ. на коньцꙙ вьсел҄енꙑѧ тешт.  въсадт сътворено слово о въскръсен С 442.23 ѹмꙑслт неправьдѫ ἀδικίαν λογίζομαι Замисля несправедливост, неправда ъто сѩ хваліші воꙁълобо сльнꙑ. беꙁаконнъе въсъ денъ неправьдѫ ѹмꙑслі ѩꙁꙑкъ твоі СП 51.4 ѹмꙑслт правьдѫ λογίζομαι ὀρϑῶς Реша справедливо, отсъдя саторннъ же много мѫдръство въспрмъ. ѹмꙑслвъ правьдѫ ꙗко мѫжь тъ. мльалвѫ жꙁнь стъ обꙑклъ.  не трѣбѹтъ нꙑнꙗ красенъ хлѣвнъ. сътвор мѹ клѣть дъвопомосттѫ С 204.13—14 Изч А СП СЕ С Гр ἐνϑυμέομαι ἐννοέω ѹмꙑсліт Нвб умисля [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР