Старобългарски речник
ѹмꙑват 
ѹмꙑват -ѹмꙑваѭ -ѹмꙑваш несв ѹмꙑват ноꙃѣ νίπτω τοὺς πόδας Умивам, измивам краката [староеврейски обичай, получил в християнската религия символично значение] по томь же въл водѫ въ ѹмꙑвальнцѫ. ꙇ наѧтъ ѹмꙑват ноѕѣ ѹенкомъ. ꙇ отрат лентемь. ꙇмъже бѣ прѣпоѣсанъ М Йо 13.5 З А СК аште ѹбо аꙁъ ѹмꙑхъ ваш ноѕѣ гь  ѹтель. ꙇ вꙑ длъжьн есте дрѹгъ дрѹгѹ ѹмꙑват ноѕѣ М Йо 13.14 З А СК ѹмꙑваѩ ноꙃѣ ὁ νίπτων τοὺς πόδας Този, който измива краката [при староеврейския обичай, получил в християнската религия символично значение] рьц м кто бол҄. ѹмꙑваѧ л ноꙁѣ. л онъ мѹже ѹмꙑваатъ ноꙁѣ С 303.19 Изч М З А СК С ѹмꙑваті ѹмъваті Нвб умивам [се], умия [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА