Старобългарски речник
ѹмъножт сѧ 
ѹмъножт сѧ -ѹмъножѫ сѧ -ѹмъножш сѧ св 1. Умножа се, увелича се, нарасна [по количество] гі ьто сѩ ѹмьножішѩ сътѫжаѭще мі. мноѕ въсташѩ на мѩ СП 3.2 віждъ врагꙑ моѩ вѣхъ[...] ѣко ѹможішѩ (погр. вм. ѹмножішѩ, Север., с. 30, бел. под линия) сѩ.  ненавдѣньемъ неправедъномъ въꙁненавідѣшѩ мѩ СП 24.19 Срв. СЕ75а 24—25 враѕ же моі жвѫтъ і ѹкрѣпшѩ сѩ пае мне.  ѹмножшѩ сѩ ненавідѩщеі мне бес правьдꙑ СП 37.20 Срв. СЕ76b 25—26 ѹмножшѩ сѩ пае власъ главꙑ моеѩ. ї срдце мое остав мѩ СП 39.13 Срв. СП68.5 тъ на славѫ свꙙтааго свого мене ꙁвол. ѹмножіт сꙙ словесънѹѹмѹ стадѹ. въгоднка свого С 206.20—21  благослов сꙙ манастꙑрь.  ѹмножшꙙ сꙙ дрѹжна пр стротел҄ьствѣ го С 285.25—26 оньсцꙙ града епскѹпъ поставьнъ смъ. нъ пон҄еже ѹмножшꙙ сꙙ беꙁакон҄енꙗ моꙗ. ѹдалхъ сꙙ бѣжꙙ  въдворхъ сꙙ въ пѹстꙑн҄ѫ С 286.19 Размножа се, дам много плод. даль есі веселъе вь срдці моемъ. ѡтъ плода пьшеніцѩ  вна  олѣа своего ѹмножішѩ сѩ СП 4.8 Срв. СЕ73а 22 насаждені въ домѹ гні. въ дворѣхъ ба нашего процвьтѫтъ. еште ѹмъножѩтъ сѩ въ старості мастітѣ СП 91.15  насѣшѩ села  насадішѩ віноградꙑ.  сътворішѩ плодъ жтенъ.  блгс ѩ  ѹмьножішѩ сѩ ѕѣло.  скотъ їхъ не ѹмалі СП 106.38 Извися се, израсна. праведьнікъ ѣко пінікъ (!) съ провьтетъ. (!) ї ѣко кедрі ліванъскꙑѩ ѹмъножѩтъ сѩ СП 91.13 2. Умножа се, увелича се, усиля се, засиля се скръбі сръдъца моего е ѹмножішѩ сѩ.  ѡтъ бѣдъ моіхъ іꙁведі мѩ СП 24.17 Срв. СЕ75а 20 не бо сѩ егда раꙁбогатѣетъ вкъ. л егда ѹмъножітъ сѩ съ німъ слава домѹ его СП 48.17  раꙁдражшѩ і въ наінанхъ своіхъ.  ѹмънож сѩ вь ніхъ паданье СП 105.29 ѹмьнож сѩ на мѩ неправъда гръдꙑхъ. аꙁъ же вьсѣмь срцемь моімь їспꙑтаѭ ꙁаповѣді твоѩ СП 118.69 СП СЕ С Гр πληϑύνομαι αὔξω ѹмножт сѧ ѹмножіт сѧ ѹмъножіт сѧ ѹмьножт сѧ ѹмьножіт сѩ Вж. при ѹмъножат Нвб