Старобългарски речник
ѹмрѣт 
ѹмрѣт -ѹмьрѫ -ѹмьреш св 1. Умра, почина; загина гла емѹ петръ. аште м сѧ клютъ съ тобоѭ ѹмьрѣт. не отъвръгѫ сѧ тебе М Мт 26.35 З А СК ꙇ въшедъ гла мъ. ьто млъвте  плаете сѧ. отроковца нѣстъ ѹмръла нъ съптъ М Мк 5.39 З  трет поѩтъ ѭ. такожде же  вьсѣ седмь ѹмьрѣшѧ не оставльше ѧдъ М Лк 20.31 З ꙇдѣмъ  мꙑ да ѹмьремъ съ нмь М Йо 11.16 З А СК аще с нмъ ѹмрѣхомъ. с нмъ ожвемъ Е 1б 4—5  погбнетъ немощн братъ въ твоемъ раꙁѹмѣ. егоже рад хъ ѹмрѣтъ Е 3б 7 враѕі моі рѣшѩ ꙁълаѣ мнѣ. когда ѹмъретъ і погꙑбнетъ імѩ его СП 40.6 не ѹмьрѫ нъ жвъ бѫдѫ. ї їсповѣмъ дѣла гнѣ СП 117.17 тѣмьже ꙇже бес покаанѣ ѹмьретъ. то авѣ то естъ. ѣко нѣстъ крестьѣнъ СЕ 66b 15 аще комѹ ѹмьретъ дѣтщь некръщенъ. ꙁа лѣность. в҃ лѣта да покаетꙿ сѧ о хлѣбѣ о водѣ СЕ 104b 9 онъ же тебе раді. не ослабілъ естъ ꙇ ѹмьрѣт. а тꙑ гнѣва своемѹ братрѹ. не можеші отъпѹстті К 8b 36 ꙁемлѣ ѹбоѣ сѧ ꙇ ѹмлъа. ѣко бъ плътьѭ ѹ(.)съпе. бъ плътьѭ ѹмрѣтъ. ꙇ адъ въстрепета К 12b 6 ѹмеръш же стааго конона женѣ стѣ.  съ матерѭ го. въ дномь гробѣ полож ї С 26.7 же аште дрьꙁѣ сътрьптъ. славьнѣ вѣньатъ сꙙ. аште л напрасно ѹмьретъ. отдетъ ꙁбꙑвъ сѫд нѫждьнꙑхъ С 88.13 ꙁаповѣдь посъла сꙙ по вьсе вьсел҄енѣ. ꙗкоже вьсѣмъ не покорꙙштмъ сꙙ ꙁаповѣд го.  не жьрѫшт богомъ. мѫен бꙑваѭште ꙁълѫ съмрьтѭ ѹмрѣт С 145.4 се бо то т стъ мар двно  тано. ꙗко вьс ѹмрѣшꙙ а тво сꙑнъ съмрьть побѣдтъ С 238.28 л ꙗко же ісъ вьсего мра грѣхꙑ въспрмъ ѹмрѣтъ Х IВб 5 2. Прич. мин. деят. като същ. ѹмьръ, –ꙑ м ед ѹмьръше м мн [ὁ] ἀποϑανών, ὁ τεϑνεώς, ὁ κοιμηϑείς; οἱ ϑνητοί, οἱ κεκοιμημένοι, οἱ ϑελειωϑέντες Мъртвият, умрелият; мъртвите, умрелите д(п)ꙿтѹха о ѹмеръшхъ СС IIIb 10 ꙇ помѧн вꙿсѧ ѹмеръшѧѩ. въ блаꙁѣ вѣрѣ. подажд же  ѹготоваѭщмъ се. вꙿсѣ прошенѣ СЕ 13а 22 ꙇ вꙿсѣмъ ѹнꙑваѭщмъ ꙁастѫплене сꙑ. ѡдръжмꙑѩ нꙑнѣ скръбѭ. ѹмеръшааго рад. твомь мⷧ҇демь ѹтѣш СЕ 57b 4 съ рабꙑ гъ. съ мрътвꙑм бъ. съ ѹмеръшім жівотъ. съ повнꙿнꙑм. неповнꙿнꙑ К 13а 7 Срв. С449.10 анꙿтоннъ рее да въвръженъ бѫдетъ въ сковрадѫ. да вждѫ ꙿто мѹ ѹспѣтъ распꙙтꙑ  ѹмъръ С 157.28 адовꙑ клѹꙙ съкрѹштъ. многа тѣлеса ѹмъръшхъ вьскрѣстъ С 239.1 е радѹѭ сꙙ. не себе дѣл҄ьма н ѹмьръшаꙿго нъ васъ дѣл҄ьма С 314.23—24 сь не съгрѣшлъ  ѹмрѣтъ. со дѣлма  пото. да съгрѣшвꙑ.  ѹмьрꙑ. не съгрѣшвъшїмъ. въꙁможетъ отъ ѫꙁъ съмрьтьнꙑхъ ꙁбавт С 493.29 нѹждеѭ ѹмьръ βιοϑανής Умрял от насилствена смърт [оскърбителен израз, употребяван от езичниците за Христос] ꙗко рѣшꙙ ждове хс ловѣкъ бѣѣше.  по ꙗко нѹждъноѭ съмрьтьѭ. да рекѫтъ намъ комꙋ нѫждеѭ ѹмьрьшѹ. вьсь мръ ѹенкъ спльн҄енъ бꙑстъ ... комѹ нѹждеѭ ѹмьръшѹ ловѣкѹ. менемь толко лѣтъ бѣс ꙁгонꙙтъ сꙙ С 136.12, 13—14, 16—17 ѹмьрꙑ прѣжде πρωτόϑνητος Който е умрял преди, по–рано тѹ съвꙙꙁанъ адамъ съвꙙꙁанꙑ прѣжде.  ѹмьрꙑ прѣжде вьсѣхъ. съвꙙꙁанъ прѣсподьнѣ С 460.11 М З А СК Б Н Е СП СС СЕ К С Х Гр ἀποϑνῄσκω συναποϑνῄσκω ϑνῄσκω τελευτάω τελειόομαι κοιμάομαι μεταλλάσσω τὸν βίον ἀπαγορεύω ѹмьрѣт ѹмърѣт ꙋмьрѣті Нвб умра ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Умрелия МИ ЙЗ,МИПир